Kонстелации за автентичен и споделен живот

Като цяло знам от опит, че ако много искам да помогна на някого, това отслабва другия и възпрепятства решението. Ако се дистанцирам от желанието да помогна (макар че то ми носи облекчение), ако остана сдържан, дори с цената на значителни усилия, тези усилия отиват за благото на другия. Такава сдържаност има лечебен ефект. В крайна сметка тя е обърната към другия, пълна е с любов и сила. Един мъж веднъж ми каза, че се тревожи за сина си, който все още не е успял да изгради връзка с жена. Помолих го да си представи в сърцето си: неговата загриженост на баща ще добави ли сила и смелост на сина за…

Това което постигат семейните констелации, е просто човек да застане на правилното си място!Коригират нарушението на реда в семейната система, съответстващ на устойчивите йерархични модели на оцеляване на вида, утвърдили се векове назад във времето, до първобитните хора. Само по този начин благата и даровете на родовата система, достигат до нас естествено и безпрепятствено. Потокът на живота и енергията минава свободно през нас и достига до поколенията, които ни наследяват.

С всеки човек в този свят можем да сме в перфектни отношения, стига да сме на правилната дистанция. Иво Величков

Прошката идва, когато човек осъзнае, че не е имало какво да прости, а по-скоро нещо, което да разбере. Берт Хелингер

Като малки деца, нашето емоционално и физическо благополучие зависи от най-значимите хора, които се грижат за нас от раждането ни – мама, татко. Осъзнаваме, че за да сме щастливи, родителите ни трябва също да са щастливи и ако те не са емоционално присъстващи и уравновесени, се оказва, че ние поемаме отговорност за тях като техни родители (парентификация). Отговаряме на техните нужди и очаквания и ги приемаме като свои, поемаме отговорност обстановката в къщи да е спокойна и безопасна. Свикваме да носим отговорност за негативните настроения и емоционални неразположения на нашите родители. Когато обстановката в къщи е тягостна, усещаме чувство за вина. След това тази нагласа се прехвърля и резонира при…

„Развиването и следването на личните ни желания води до вътрешни конфликти, когато те противоречат на правилата/очакванията на семейната система или излизат извън тях. Точно когато детето не е подкрепено в независимостта си, то поема задачата да възстанови липсващия баланс в системата като преживява собствените си желания като прегрешение спрямо семейството.“ Урсула Франке -Брайсън

Когато наистина работиш за себе си, започваш отново да се отваряш към живота. Плачеш, когато нещата са тъжни, плачеш, когато са красиви, а понякога плачеш и без никаква причина. Откриваш, че си си възвърнал чувствителността и благоговението пред живота. Тревожиш се и за другите, не само за себе си. Чувстваш страх и ужас, красота и ярост. Тъгуваш за изгубеното. Твоите щастливи спомени вече не са засенчени от мрачните преживявания. Можеш да чувстваш отново всичко – доброто и лошото. Това не означава, че си счупен. Понякога това означава, че най-накрая си се излекувал. Брияна Виест

При жената продължаването на живота е тясно свързано с личната заплаха за нейния собствен живот. Понякога животът, който носи вътре в себе си умира и тук животът и смъртта се доближават твърде много, особено за жената. Животът на жената е по-застрашен от живота на мъжа заради живота, който понякога се губи – например при спонтанен или предизвикан аборт по желание. Жената е свързана по съвсем различен начин със загубения живот в сравнение с мъжа. Когато жената загуби дете, тя също е привлечена от смъртта и изпитва вътрешен копнеж да го последва. По-късно, живородените деца също следват движение към смъртта от лоялност и любов през „По-добре аз, мамо, вместо ти.“ В…