Какво е общото между заболяванията и трудните деца?
Когато някой е развил конкретно заболяване, особено животозастрашаващо заболяване или специфично физическо оплакване, то това, което го боли или разболява, е в резонанс със съдбата на друг човек от семейната система. Обикновено това е някой, който е бил забравен или изключен по някаква причина. Болестта иска да насочи вниманието ни към този човек. Когато почетем този човек, когато го вземем в сърцето си, болестта вече може да си отиде, защото е изпълнила целта си.
Същото е и с трудното дете. Поведението на трудното дете е в резонанс със съдбата на друг човек. Това може да бъде абортирано дете или друг, който е бил забравен или изключен от семейната система. Чрез необичайното си поведение си то привлича внимание към съдбата на този човек. Обикновено се опитваме да променим детето с трудно поведение през увещаване или наказания, но това често е безполезно. По-добре е да се погледне заедно с детето към човека от семейството, който иска да бъде почетен за съдбата си. Самата мисъл за него облекчава детето. То вече не се чувства като обект на „третиране“ от нас, а като наш спътник по определен път в родовата му система. Тогава детето може да се чувства сигурно и да се довери.
Изваждаме скритата любов на светло
Това, което често излиза наяве чрез поведението на децата, дори и да е доста трудно за справяне, се разкрива като нещо необходимо на семейната система. То е толкова трудно, че другите не искат да го погледнат. Детето се заема да помага на другите. Детето гледа с любов на изключените хора. Зад поведението му действа скрита любов. Затова в нашата работа с трудни деца ние не гледаме толкова НА детето, а по-скоро СЪС детето. Ние гледаме накъдето гледа детето. Тогава се задейства едно лечебно движение, което освобождава детето, защото сега и други възрастни гледат там, където е необходимо да се обърне внимание. Детето вече не трябва да гледа вместо другите и следователно това дете няма нужда да проявява проблемно поведение. Това е основният начин на действие в помощта за децата.
Когато разгледаме какво се случва с толкова много така наречени „трудни“ деца, когато те се лекуват и им се дават лекарства, сякаш са нефункционални, ние пренебрегваме тяхната скрита любов. Истината е, че те правят нещо за другите, за големите. Следователно видът помощ, какъвто можем да го изпитаме тук, е нов за децата и открива нови пътища пред тях. Не можем да направим пробив ако продължаваме с нашия повърхностен фокус върху самите децата. Вместо това трябва да насочим фокуса си там, където те са били привлечени да гледат и какво искат да постигнат за наличие на любов и цялостност при възрастните. Тогава децата се освобождават от товара си.
Родителите и всички други, който са се заели да помагат, трябва да променят фокуса си. Необходимо е да погледнат към това, което досега не са видели. Това инициира процес на израстване в родителите. Когато родителите съзнателно направят това, което децата са направили подсъзнателно, то вече децата могат да бъдат свободни.
