Kонстелации за автентичен и споделен живот

Има хора, на които още от раждането им е отказано правото да имат свой индивидуален живот. Още преди да поемат първия си дъх, тяхната съдба вече е била белязана — от решенията, страховете и незавършените истории на поколения преди тях. Тези деца често са отделени от майките си още от невръстна възраст — поверени на баби, дядовци или други роднини. Понякога са трети или четвърти поред, заченати без желание, родени „по принуда“ или „защото трябва“. Още в утробата майката не е сигурна защо го носи — дали от любов, или от чувство за дълг. Така се раждат заместващите личности — хора, които не живеят свой живот, а този на някой…

д-р Николай Гергелчев Може би, преди да осъдим “синтетичната жена”, трябва да си зададем по-дълбокия въпрос: Кой пръв й показа, че любовта трябва да се заслужи? Независимо от нашия пол, всички ние, още като деца сме копнели за безусловната любов – топлата и щедра прегръдка на мама и благия и изпълнен с любов и приемане поглед на тате. Колко от нас действително са ги получили и не е ли факт, че този дефицит някак ни е “белязал” сякаш за цял живот? В последните години светът се напълни с перфектни жени — симетрични лица, обеми на правилните места, безупречни усмивки от цирконий. Красотата сякаш се е превърнала в нов вид униформа…

д-р Николай Гергелчев Попаднах на едно телевизионно предаване, посветено на темата за мъжете, които в дигиталното пространство изразяват омраза към жените — т.нар. инсели.В разговора акцентът беше върху насилието – физическо и вербално – упражнявано от такива мъже. Жените участнички споделяха лични истории, в които те бяха жертви, а мъжете – агресори.Но слушайки, у мен се появи усещането, че под тази очевидна повърхност има още нещо — по-дълбоко, неизказано, системно. Тези разсъждения имат за цел не да оправдаят насилието, защото то по същество е недопустимо, а да погледнат подсъзнателни семейни и социални динамики от системна и констелационна перспектива към човешките отношения. Жените, които „избират“ болката Когато една жена се свързва…

Подсъзнателната динамика в семействата с булимия е, че обикновено майката предава послание към децата: „Вземайте само от мен, а това, което получавате от баща си, не е добро.“Тогава детето взема само от майката, но като отмъщение взема твърде много и от любов към бащата го изплюва отново. Това изравнява любовта му към родителите, защото детето обича и двамата родители.Лечебна техника за булимията е булимичното дете да купи всичко, което иска, да го сложи на масата и да се наслади на гледката. След това да вземе малка лъжица и като си представя, че седи в скута на баща си, започва да яде. Преди всяка хапка обаче да поглежда баща си и…

Свекървата е майка на син. Между майка и син винаги съществува „преплитане“ – синът несъзнателно поема непреживените емоции на майката. Най-често това са дълбоко женски чувства – неприязън към съпруга ѝ, сексуална неудовлетвореност, съмнения относно бременността, болка и страх от раждане, разочарование, че детето не е момиче и др.Мъжкото тяло не може да преработи такива преживявания, затова синът ги носи като блокирана енергия. Системният закон гласи, че това не става съзнателно – синът не избира, а майката не „дава“ нарочно, но обменът се случва неизбежно. След това тези чувства могат да бъдат разрешени единствено чрез терапия или чрез реалния живот, като се преживяват отново и отново, докато се разтоварят. Понеже…

Детето е готово да направи всичко от любов към родителите си. Отдадеността му е безгранична и напълно несъзнавана. Когато мама има проблеми или е твърде заета с друго...