Размисъл върху дигиталната мизогиния и феномена на „инселите“

д-р Николай Гергелчев

Попаднах на едно телевизионно предаване, посветено на темата за мъжете, които в дигиталното пространство изразяват омраза към жените — т.нар. инсели.
В разговора акцентът беше върху насилието – физическо и вербално – упражнявано от такива мъже. Жените участнички споделяха лични истории, в които те бяха жертви, а мъжете – агресори.
Но слушайки, у мен се появи усещането, че под тази очевидна повърхност има още нещо — по-дълбоко, неизказано, системно. Тези разсъждения имат за цел не да оправдаят насилието, защото то по същество е недопустимо, а да погледнат подсъзнателни семейни и социални динамики от системна и констелационна перспектива към човешките отношения.

Жените, които „избират“ болката

Когато една жена се свързва с насилник, това не е съзнателен избор, а често несъзнателно повторение на стара семейна история.
Тя носи в себе си неразрешената болка на жените преди нея – майка, баба, прабаба – които са търпели унижения и насилие, без да могат да изразят своя гняв.
Така травмата се предава през поколенията, докато някой не я преживее отново и не я направи видима.
Затова жената, попаднала в токсична връзка, несъзнателно валидизира болката на своя женски род, като преживява онова, което те не са могли да изговорят.
Това не е вина, а покана за осъзнаване.

Мъжете, които не са били допуснати до бащите си

Феноменът на „инселите“ – мъже, които не успяват да изградят близост с жените и изпитват към тях омраза – може да се разбере и през липсата на бащина функция.
Много от тези мъже са израснали с майки, които по една или друга причина са детронирали бащата – осъдили го, изключили го от съзнанието на детето или просто не са му оставили място в семейната система.
Така синът остава потопен в майчиното имаго – в емоционална симбиоза, която не му позволява да се приближи към бащата и да интегрира своето мъжко начало.

Без достъп до бащата, момчето не може да се изправи пред света като уверен, зрял и привлекателен мъж. Той остава вътрешно „невъзможен за връзка“ – с усещане за отхвърляне, незначителност и скрита ярост към Майката, която не го е пуснала към Бащата.
Тази ярост по-късно се проектира върху жените, които несъзнателно стават заместител на първата жена в живота му.

Майчината любов и нуждата от мярка

Майките често вярват, че правят всичко от любов и за доброто на синовете си. Но любов без граници се превръща в обсебване, а синът има нужда не само от грижа, а и от позволение да се отдели.
Истинската любов на майката е да позволи на детето да обикне баща си, дори ако самата тя е била наранена от него.

Само зрялата жена може вътрешно да каже:

„Благодаря ти, че си баща на моя син. Той е такъв, защото ти си такъв.“

И едва тогава синът може да приеме в себе си силата, увереността и мъжествеността, които правят един мъж привлекателен и цял.

Симптоми на по-дълбока рана

Инселите, насилниците, мизогините и антифеминистите не се „раждат лоши“.
Те са симптоми на една по-дълбока системна рана – на разрушената връзка между майката и бащата, на неуважението между мъжкото и женското начало.
Когато обществото говори за насилието само като за „проблем на мъжете“, то пропуска да види, че това е болест на цялата система – семейна, културна и духовна.

🌿 Изцелението

Изцелението няма да дойде от осъждане, а от осъзнаване. От готовността и на жените, и на мъжете да погледнат назад – към местата, където любовта е била прекъсната.

Защото едва когато мъжът отново може да обича баща си
и жената – да уважава мъжа, тогава между тях ще има среща, а не война.