Динамиката между свекърва и снаха през погледа на семейните констелации

Свекървата е майка на син. Между майка и син винаги съществува „преплитане“ – синът несъзнателно поема непреживените емоции на майката. Най-често това са дълбоко женски чувства – неприязън към съпруга ѝ, сексуална неудовлетвореност, съмнения относно бременността, болка и страх от раждане, разочарование, че детето не е момиче и др.
Мъжкото тяло не може да преработи такива преживявания, затова синът ги носи като блокирана енергия.

Системният закон гласи, че това не става съзнателно – синът не избира, а майката не „дава“ нарочно, но обменът се случва неизбежно. След това тези чувства могат да бъдат разрешени единствено чрез терапия или чрез реалния живот, като се преживяват отново и отново, докато се разтоварят.

Понеже синът не може да интегрира тези емоции, той създава връзки, в които те се проявяват:

„Мамо, аз ще бъда по-добър мъж от татко“ – синът става „идеален партньор“ за майката.

„Мамо, ще бъда твоя майка/баща“ – детето преждевременно поема отговорност за майката.

„Мамо, ще ти доведа жена, която да носи този товар вместо мен.“
или „Ще имаш внучка, която също да го носи.“

Така съпругата на сина несъзнателно поема това, което той е наследил от майка си. Това често поражда напрежение между свекърва и снаха.

Отношенията зависят от силата и зрелостта на снахата. Ако тя подхожда с уважение и приемане към свекървата (без да е задължително да е съгласна с поведението ѝ), чувствата на свекървата минават през нея без особена вреда. Ако обаче снахата категорично я отхвърля, това е знак, че чуждите чувства са заседнали в нея и тя няма сили да ги понесе.

Свекървата може да реагира с агресия към снахата не защото я мрази, а защото в нея вижда отразени собствените си отхвърлени емоции. Тогава започват упреци: за готвене, за външен вид, за произход.

За снахата това е трудно, но именно в тези изпитания се крие възможността за вътрешно израстване.

По текст на Елена Веселаго