Защо носим отговорност, която не е наша и как да я върнем?

Като малки деца, нашето емоционално и физическо благополучие зависи от най-значимите хора, които се грижат за нас от раждането ни – мама, татко. Осъзнаваме, че за да сме щастливи, родителите ни трябва също да са щастливи и ако те не са емоционално присъстващи и уравновесени, се оказва, че ние поемаме отговорност за тях като техни родители (парентификация).

Отговаряме на техните нужди и очаквания и ги приемаме като свои, поемаме отговорност обстановката в къщи да е спокойна и безопасна. Свикваме да носим отговорност за негативните настроения и емоционални неразположения на нашите родители. Когато обстановката в къщи е тягостна, усещаме чувство за вина.

След това тази нагласа се прехвърля и резонира при взаимоотношенията ни и с нашите бъдещи съпрузи, приятели, колеги и много други хора от нашето обкръжение.

Нашата психика може да се справи само с това, което е наше (събития, емоции и други, дори и да й е трудно), но наистина не може да се справи с чуждото.

Така че, когато се наемем с нещо, което не е наше, ще изпитваме стрес, умора, безпокойство…

Тези симптоми може да са индикация, че може би носим отговорност, която не е наша и не ни принадлежи.

Какво може да се направи?

Преди всичко осъзнайте какво наистина се случва и къде е нашето място, дали чрез реакциите и действията си не отнемаме достойнството на тези дошли преди нас или на по-големите от нас в йерархията.

Заемайки своето правилно място се съгласете и кажете “ДА” на това, което ще се случи, дори и това да причини временен дискомфорт и смут във Вас.

Когато някой от системата не си е на мястото или носи чужд товар или отговорност, това ще се отрази на останалите членове на системата.

Когато върнем с почит това, което не е наше, на този на който принадлежи, това ще отрази върху всички части на системата и ще я балансира.

Това се случва в сесиите на „Семейни констелации“.