За майките между живота и смъртта

При жената продължаването на живота е тясно свързано с личната заплаха за нейния собствен живот. Понякога животът, който носи вътре в себе си умира и тук животът и смъртта се доближават твърде много, особено за жената.

Животът на жената е по-застрашен от живота на мъжа заради живота, който понякога се губи – например при спонтанен или предизвикан аборт по желание. Жената е свързана по съвсем различен начин със загубения живот в сравнение с мъжа.

Когато жената загуби дете, тя също е привлечена от смъртта и изпитва вътрешен копнеж да го последва.

По-късно, живородените деца също следват движение към смъртта от лоялност и любов през „По-добре аз, мамо, вместо ти.“

В такъв момент мъжът приоритетно отстоява Живота и води към Живота. Следователно, децата са в по-голяма безопасност с бащите си, отколкото с майките си в много отношения. Уважаването на ролята на бащата, зачитането на гласа му, зачитането на неприкосновеността на връзката баща-дете води към Живота.

Решителната стъпка като жени е и ние да гледаме напред. Да мислим само за това, което е пред нас, ние вървим само напред, поведени от творческото движение на живота, към все повече живот, повече здраве, повече радост, по-пълноценна любов – заедно.

Заедно, като родители на абортираните деца, даваме място за тях в сърцата си, признаваме ги като принадлежащи по ред сред всички наши деца и когато имаме възможност, скърбим за загубата им.