За човешкото смирение

В навечерието на Възкресение Христово, се замислям за разликата между божественото и човешкото смирение, за “имитацията”, споделянето на съдбата на Христос и спазването на трите закона в семейните системи, дефинирани от Берт Хелингер, а именно законите за принадлежността, реда и баланса.

Всеки един от предците ни или появилите се преди нас от настоящата ни семейна система, има право да принадлежи и да не бъде изключен. Ако от “сляпа любов”, имитирайки “ Спасителят” в житейския ни път, несъзнателно изплащаме грехове, бреме, товар които принадлежат на някой от родителите или предците ни, ние го лишаваме от достойнството му, поставяме се на превъзходна позиция спрямо него и по този начин го изключваме и отричаме правото му да принадлежи. Нарушавайки реда, объркваме своя собствен живот, носим непосилен товар, излизаме от позицията да сме малки, спрямо по-големите, живелите по-дълго или тези преди нас в семейната ни история. По този начин спираме да получаваме сили от тях и благословията им да имаме свой, автентичен и щастлив живот!

Исус Христос е спасил всички нас, изкупвайки на кръста греховете ни, нека ние да се стремим да бъдем повече “човеци”, да носим с достойнство собствения си кръст, да поемаме отговорност за действията и решенията си и да отговаряме за последствията, ако има такива.

Мисля че това е пътят на зрелостта и измерението на човешкото, а не божествено смирение.

Мисля, че Исус Христос е пожертвал себе си, не за да го имитираме, като “спасяваме” другите. Той ни е повелил да живеем своя си живот и да бъдем по човешки смирени и благодарни за това, с което разполагаме!

Николай Гергелчев