Прекомерното угаждане на другите през призмата на семейните констелации

„Фоун“ (appeasement/fawning) е травматичен отговор, който включва прекомерно угодничене на другите, за да се избегне конфликт и евентуална заплаха. Това поведение представлява форма на умиротворяване, но за разлика от другите реакции „борба“, „бягство“ или „вцепеняване“, то цели да обезвреди опасността, като направи човек незаменим за агресора, за да осигури собствената си безопасност. Това е стратегия за оцеляване, често усвоена в детството, която може да доведе до пренебрегване на собствените нужди и чувство за неавтентичност.

• Травматичните реакции не са въпрос на избор – те са инстинктивната реакция на тялото към опасност. Те са „борба“, „бягство“, „вцепеняване“ и „угаждане“ (fight/ flight/ freeze/ fawn)
• Угаждането (fawning) е несъзнателен опит да поддържаме връзка в несигурна среда или взаимоотношение като запазим привидна безопасност.
• Угаждането на другите може да се превърне в навик и да изглежда като част от личността, без човек да осъзнава, че произхожда от травматичен отговор на заплаха.

Как работи стратегията през угаждане

Умиротворяване като механизъм за справяне:
Угаждането е стратегия за избягване на нараняване чрез постоянно наблюдение и задоволяване на нуждите на човек, възприеман като заплаха.

Инстинкт за оцеляване:
Това е реакция за оцеляване, а не съзнателен избор, който често се развива, за да осигури безопасност в условия на опасност, особено по време на детството.

Комбинация от други реакции:
От гледна точка на нервната система, фоун понякога се описва като смес от реакциите „борба“ и „вцепеняване“, при която и двете са леко активирани, създавайки състояние на хроничен, нискостепенен стрес.

Приоритизиране на другите:
Хората могат да се съгласяват да правят неща, които не искат, или да поемат прекомерно много отговорности, за да запазят спокойствието и да избегнат конфликт.

Стивън Порджис казва: „Това е много сложно взаимодействие, при което отсрещният човек – агресивният или контролиращият – всъщност не мисли, че се случва нещо нередно. Той, в известен смисъл, получава достатъчно сигнали, че другият човек е добре. Това не е просто изпълнение на волята на другия. То е даване на сигнали, че си „в играта“, че си в контакт с него. Така че има един двойнствен, донякъде измамен аспект – не просто „Ти печелиш, аз сега те успокоявам“. Това е нещо съвсем различно от момента, когато се предаваш и вече не си активна сила. Фоун е много умела невропсихологична стратегия за оцеляване, която предоставя достатъчно сигнали на агресора или хищника – както и да го наречем – така че той да повярва, че може да ти има доверие. Когато разговарях с отвлечени хора, те буквално са изпращали сигнали към похитителя, че няма да избягат, че няма да му навредят, че няма да направят определени неща. И те са изразявали това чрез сигнали на оптимизъм и енергия… Фоун произтича от изключително устойчивa нервнa системa. То не е достъпно за всеки, който се намира в подобни трудни ситуации. И ако започнем да се отнасяме към хората с проблеми, свързани с угаждане на другите, като просто им казваме „бъди по-уверен“, може да пропуснем динамиката на отношенията и историята на връзките, през които този човек е преминал.“

Последици от реакцията на угаждане

Пренебрегване на личните нужди:
Индивидът постоянно поставя нуждите на другите пред своите собствени, което може да доведе до емоционално изтощение и хроничен стрес.

Липса на автентичност:
Това може да накара хората да се чувстват така, сякаш не познават себе си, и да породи чувство на огорчение, защото околните не виждат „истинското“ им аз.

Трудност при казване на „не“:
Индивидите често се затрудняват да поставят граници или да отказват молби, което води до претоварване и изтощение.

Грешна интерпретация от другите:
Угаждането може да бъде възприето като искрено съгласие, а хората с по-голяма социална власт може да не забележат фините сигнали на фоун-реакцията, което води до компрометирана автентичност в отношенията.

Понижаване пред авторитетите:
Подсъзнателно „смаляване“ пред родителите или пред хора, които олицетворяват сила.

Задържано напрежение:
Усещане за вцепененост, фалшива усмивка или напрежение в тялото, особено когато има конфликт. Тялото и умът са под постоянно прикрито напрежение.

Скритата полза

„Скритата полза“ (или вторичната изгода) от реакцията на угаждане често е сигурност и свързаност, макар и временна или нездравословна. Макар поведението да изглежда саморазрушително, на подсъзнателно ниво то служи за оцеляване и избягване на по-голяма болка.

Избягване на вътрешен конфликт –
Фоун може да потисне чувството за вина, страх или самота, защото вниманието се прехвърля върху нуждите на другите. Това обаче става за сметка на собствената идентичност.

Илюзия за безопасност –
Когато човек се приспособява и угажда, агресорът (или човекът, възприеман като заплаха) е по-малко вероятно да реагира с гняв, отхвърляне или насилие. Тялото „участва“ в поддържането на мир като начин да избегне болка.

Запазване на връзка –
Особено в детството, когато детето зависи от възрастните, фоун се развива като начин да се поддържа връзка с настойника — дори ако тя е нездрава. Подсъзнателното послание е: „По-добре да съм харесван/приет, отколкото изоставен.“

Контрол чрез угодничество –
Парадоксално, фоун дава усещане за контрол: ако се погрижа за нуждите и настроенията на другите, може би няма да ме наранят. Това е стратегия за „управление“ на опасността чрез предугаждане.

Намаляване на тревожността –
Когато човек постоянно търси одобрение, това временно намалява вътрешното напрежение. Мозъкът възприема позитивната реакция на другия като сигнал, че „всичко е наред“.

Лечение на травматичната реакция

Разбирането, че фоун е травматичен отговор, е първата стъпка към изцеление. Терапията може да помогне на индивидите да се справят с подлежащата травма и да развият нови, по-здравословни механизми за справяне. Научаването да се разпознават признаците на фоун – като чувството за отговорност за настроенията на другите или невъзможността да се каже „не“ – е от решаващо значение за започване на промяната на този модел.

Реакцията на угаждане на другите и терапията й през призмата на семейните констелации

Моделът се проявява не само като индивидуално поведение, а като динамика в цялата семейна система, предавана често през поколения, по-често по женска линия.
В констелационен смисъл, фоун често възниква, когато в семейството има:

• страх, насилие или непредсказуемост (емоционална или физическа),
• емоционално отсъствие на родител (напр. родител, който е болен, депресиран, травмиран),
• загуба, вина или неизказана болка, която детето подсъзнателно се опитва да „облекчи“.

Тогава детето, за да запази връзката и принадлежността, несъзнателно решава:

„Ако съм мил, тих, полезен и не създавам проблеми, ще ме обичат и ще остана в безопасност.“

Тази стратегия по-късно се пренася в живота като модел на угаждане на другите.

Моделът се наблюдава в семейните констелации в много случаи когато детето застава като по-голямо от родителите си и му е трудно да се отдели от тях и да застане равно до свой партньор.

При изясняване на фактите от детството често откриваме не винаги тих агресор в семейната среда, а други модели с емоционално липсващи родители в ранното детство на клиента. Те често са: претоварени с работа, отглеждане на следващо дете (родено скоро след клиента), отстъпват възпитанието или дори физическата грижа за отглеждане на детето на баба и дядо, докато те са студенти или са заети с оцеляването на семейството като цяло поради конфликти между самите родители или физическа липса на единия родител. В зависимост от етапа на обществото виждаме и модели на оцеляване по време на война или заплаха за родител като болест. Това поведение се пренася и към партньора след време.

Как изглежда това в самата констелация

В семейни констелации детето застава МЕЖДУ родителите или като ПО-ГОЛЯМО от тях, същевременно в партньорства – лични или работни застава като ПО-МАЛЪК от партньора и се наблюдава в заявката или в констелацията ОТСТЪПВАНЕ НА МЯСТОТО с лекота. Често се открива заплитане с някой от предците, който е жертвал себе си за любим човек и група от хора.

Наблюдаваме като заявка или в самата констелация има отдръпване от собственото място – буквално или символично застава по-назад или встрани, като че ли няма право да бъде център. Естествено се изследва динамиката на заплитане с някой от предците, който е жертвал себе си в полза на друг/ите.

Детето се опитва да не заема пространство, да притихва, да отстъпва мястото си, за да не се разстрои мама или татко, подтиквано от отглеждащия го родител, свиква да отстъпва играчките, времето и нуждите си на другите като по-важни от него. Целта му е да не се стига до явни конфликти, крясъци, от които може да пострада косвено.

Страх от отхвърляне

Скритата полза от фоун реакцията е оцеляване чрез свързване — стремежът да избегнем опасност, отхвърляне или изолация, като се адаптираме максимално към другите.

Но когато заплахата вече не е реална, този стар модел започва да вреди — защото човек продължава да живее така, сякаш все още трябва да „спасява“ себе си чрез угаждане.

Посланието на прекаленото угаждане в семейната система

В системния език фоун е начин детето да каже:

„Ще нося болката вместо теб, само не ме оставяй.“

Това е форма на лоялност – любов от детското място.
Детето се опитва да възстанови равновесието в системата, като „успокоява“ или „пази“ другите.

Лечение на модела през признаване на функцията му

Всеки случай е строго индивидуален и може да бъде разгледан само през семейна констелация на конкретния човек и решението е винаги строго индивидуално и изхожда от контекста на житейската ситуация. Целта не е да се „премахне“, а да се признае приноса на този модел:

• „Да, ти си опитвал да запазиш мира и любовта, за да оцелееш.“
• „Благодаря ти, че си ме пазил толкова време.“
• „Сега вече не е нужно – аз съм голям/а и мога да се грижа за себе си.“
• „Позволявам си да заема място, да съм шумен, да не отговарям на очакванията и това е безопасно за мен.“

Това признание води до освобождаване — фоун губи силата си, защото вече не е необходим като защитен механизъм.

След семейна констелация промяната настъпва, в това че:

• може да стои на собственото си място в системата;
• има право да бъде видян такъв, какъвто е, без да трябва да угажда;
• може да обича без да се жертва;
• и може да избира връзки, в които има взаимност, а не зависимост.

Благодаря на всички участници в групите за семейни констелации, с които проведохме и изследването на специфичен камък, който терапевтира този модел. Повече за него в отделна статия.

Благодаря на групата на д-р Светла Стоева в Шумен, в която ясно и доказано от фактите в семейната история се видя модел назад.

Здравка Христова

Всеки случай е строго индивидуален и може да бъде разгледан само през семейна констелация на конкретния човек и решението е винаги строго индивидуално и изхожда от контекста на житейската ситуация. Датите за следващите групи може да следите тук и във фейсбук групата.