Прекъснато движение на сина към бащата

Психологическата и символична роля на бащата е значима за съзряването на всяко дете. Бащата като фигура на авторитет, напътствие и идентичност в семейните системи е основната структурна компонента в изграждането на характера, устойчивата психика, способността за поставяне на граници, асертивността, култивирането на воля и целеустременост, изграждането на успешна професионална кариера, заявяването и утвърждаването в социума на всеки човек.  

Психологическите последствия от прекъснатото движение към биологичния баща, са фундаментални за формирането на идентичността, авторитета, самооценката. В литературата има твърде много информация за прекъснатото движение към майката и психологическите последствия за зрелия индивид.

Психологическото придвижване на сина към сферата на влияние на неговия баща става винаги през благословията на майката. Жената през почитта, уважението и осъзнаването, че това е единствения възможен баща за нейния син, се съгласява за добруването на съзряващия младеж, той да стои по-близо до баща си.

Животът показва, че това е най-големия дар на майката към нейния син – нейното съгласие синът ѝ да се приближи до баща си и да акумулира в себе си “мъжката енергия”.

„Неудобният“ за майката баща, за когото често дори не се говори, подсъзнателно има още по-значимо влияние върху неговия син, тъй като “от сляпа любов” към него синът или внукът се идентифицират и свързват с неговите отрицателни качества и вредни навици. Оказва се, че отчуждението между двамата е само една илюзия на рационалния ум. Стигматизирането и демонизирането на бащата от майката води до по-силна, но скрита свързаност с поколенията след него. Лечебно е признаването и почитането на бащата, такъв какъвто е, за възможността да се роди това дете и жената да стане майка.

Биолозите потвърждават, че в ембрионален стадий всички ние първоначално сме от женски пол: в самото начало на бременността, мъжките характеристики на плода не могат да се уловят. Това, изглежда внушава, че мъжествеността трябва да бъде прибавена и може би обяснява крехкостта на мъжката идентичност. 

Тази биологична реалност вероятно обяснява факта, че мъжката идентичност има нужда (поне на психологично ниво) постоянно да бъде подкрепяна от друго мъжко присъствие, за да стане стабилна.

Съществуването на някои племена, в които мъжете плетат, а жените работят на полето, показва че онова което познаваме като мъжественост, остава неразвито, докато не се събуди чрез ритуал, в който за да се развие, мъжът трябва да се разграничи от майка си и свърже с баща си и мъжкото начало.

Сформирането на триъгълника баща-майка-син, трябва да замени изначалната диада майка-син.

Ако бащата обаче отсъства, няма пренос на идентификация от майката към бащата и синът остава затворен в идентификацията си с нея. Отсъствието на бащата автоматично повишава влиянието на майката, която по този начин е натоварена с твърде тежка отговорност.

Бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майка си. За новороденото той представлява-макар и доста отчетливо-не майката: той въплъщава всичко което не е тя. Самото му присъствие задейства процес на диференциация, тъй като чрез “притежаването” на жена си той поставя край на блаженото състояние на симбиоза, в което майката и детето са живели. “Твоята майка е моя жена и обича мен!”- заявява той. Детето чувства, че вече не е единствения обект на желание. Следователно бащата въплъщава принципите на реалността и реда в семейството.

Майката е необходимо от своя страна да позволи вътрешно достъп на своя син до неговия баща. Необходимо е тя да приоритизира добруването му. Тя трябва да е наясно, че отхвърляйки вътрешно бащата на своя син, отхвърля и заличава и мъжкото в него. Осъзнавайки, че без партньора си, тя нямаше да има точно тези деца, е необходимо (ако е истински загрижена за децата си) да го увери, че той е нейният любим и правилния баща на децата й.

Когато е открит по отношение на собствените си несъвършенства, бащата разкрива пред детето си истинския свят, в който от него не се очаква всичко да е идеално. Това показва на детето, че упражняването на властта не е задължително да е унизяващо, че здравото съревнование и надпревара не водят неизменно до стомашни язви и че способностите могат да са източник на радост, а не на отчуждение.

Причини за прекъснатото психологическото придвижване на сина към сферата на влияние на неговия баща

Неадекватен баща е този, който се държи по неприемлив начин по отношение на сина си. По-долу следва обобщение на начините, чрез които бащите могат да налагат огромна фрустрация върху децата си:

1. Продължителното отсъствие на бащата поради някаква причина. Детето може просто да е изоставено, да е затворено в болница или някаква институция за дълъг период от време.

2. Неоткликването на бащата на потребността на детето от любов и привързаност. Той не отговаря на търсещото грижи поведение на детето и може активно да ги отхвърля.

3. Заплахите на бащата от изоставяне, използвани за принуждаване или дисциплиниране на детето. Те могат да се отнасят до изоставяне на семейството, ако детето продължава да действа по определен начин или дори до убийство на майката или на детето.

4. Насаждането на чувство на вина у детето от страна на бащата. Правят се твърдения, че поведението на детето е или ще бъде отговорно за болестта или смъртта на един от родителите.

5. Бащата се залепва за детето. В случая на баща алкохолик например детето може да е принудително напъхано в родителската роля и трябва да порасне прекалено бързо.

Тези нагласи или действия, категоризирани от Антъни Стивънс, осигуряват красноречиво обобщение на основните травми, описани от пациентите в тяхната терапия. Ги Корно добавя други две категории в списъка: бащи, които редовно бият синовете си, и такива, които ги превръщат в жертвени овни, отговорни за всичко, което не е наред в семейството.

“Ако отношенията на даден човек днес са белязани с проблеми и конфликти, това е така, защото някое значимо отношение от миналото е оставило отпечатък върху съзнанието на детето”.

Последствия от прекъснатото движение на сина към бащата 

Въздействието на прекъснатото психологическото придвижване на сина към сферата на влияние на неговия баща се отразява върху идентичността на сина, авторитета и способността му за интимни отношения.

Липсата на автентичен, присъстващ и емоционално “консистентен” в годините на съзряването на сина баща, се отразява пагубно на неговото развитие.

Бащата е важен за изграждането и култивирането по принцип в децата на логиката, рационалността, прагматичността, вниманието, абстрахирането, паметта, концентрацията и въобще утвърждаването и заявяването им в големия свят, било то във взаимоотношенията или социалния живот. Важността на бащата е важна и по отношение на половата идентичност. Синът има нужда от бащино присъствие, защото идентифицирайки се с него, той интегрира “мъжкото” в себе си. Дъщерите се раждат и израстват жени, докато синовете след първите няколко години на симбиотична връзка с майките им, единствено с присъствието на техните бащи се “изграждат като такива” и стават мъже. В литературата има малко сведения за последствията от прекъснатото естествено движение на сина към сферата на влияние на неговия баща.

Такова психологическото придвижване на сина към сферата на влияние на неговия баща е възможно и въобще да не е налично при синове отгледани единствено от техните майки ( в случаите на рано починал баща или такъв, който е напуснал семейството и децата си, има друго семейство и няма контакт с тях). Ако майката не уважава вътрешно в себе си бащата на нейните деца, ако не говори пред сина си с почит и уважение за него, тя отрича и отхвърля “мъжкото” в своя син. Тези синове в някои случаи култивират в себе си омраза и гняв към жените (функционират в сферата на мизогинията) или поради липсата на “топла”, емоционална връзка със своя баща за сформирането на мъжки модел и идентичност, стават хомосексуални. Част от тези вече пораснали синове никога не успяват да създадат собствени семейства и деца и “погълнати” от своята майка остават ергени, неспособни да създадат хармонична връзка с жена и обречени да съжителстват с майка си до нейната кончина.

В ситуациите, когато бащата е груб, арогантен, деспотичен и оказващ физически и психичен тормоз над семейството, синът понякога става защитник на майка си срещу насилника – девиантния алкохолик, наркоман или просто неудачник в живота.

Синът – спасител на майка си, заплаща със собствения живот цената на нейното емоционално оцеляване. По-късно той във връзките си често заприличва на баща си, ставайки самия той насилник от сляпа любов.

Има и други случаи, в които бащата отхвърля интимно съпругата си и поддържа паралелни връзки с други жени. В тези ситуации майката гледа на сина като на заместващ, идеален партньор, който да компенсира емоционалната й празнота.

Правейки го “перфектното” момче на мама, вече порасналия син, остава цял живот сам или се жени и създава деца, за които никога не е напълно наличен, оставяйки лоялен цял живот към своята майка.

Както наблюдаваме в изброените варианти прекъснатото “движение” към бащата е винаги съзнателно или несъзнателно инициирано от майката. Това, което ни прави впечатление в трансгенерационен план е повтаряемостта на първичния семеен модел.

Синовете отгледани от майка – “жертва” на съпруга си или от доминираща такава при наличието на “подчинен” на съпругата си баща, на който не се “чува” думата в семейството, следвайки този модел, де факто никога не напускат рожденото си семейство напълно. Те не интегрират “здрав” бащин модел.

Психологически “изоставеното” от бащата момче, цял живот го търси!

Ако му е внушена представата от майка му, че:

“Мъжете не стават.”

“Да си мъж не е добре и приемливо.”

Синът е възможно да усеща, че само ако е жена ще бъде приет от майка си и несъзнателно ще се отрече от своя биологичен пол. След това чрез хомосексуализъм ще копнее за връщане и въдворяване на мъжкото в себе си.

Ако в семейството, където отраства детето, не се чува “гласът на бащата”, когато по една или друга причина е детрониран бащиния авторитет, е възможно и синът да бъде повлиян пак несъзнателно от “колективния” образ на строгия баща. Той ще усеща вътрешна принуда да е винаги перфектен, свръх взискателен, крайно отговорен в действията. Ще е напълно отдаден да покрива високи стандарти за образование и да реализира блестяща кариера. Такива синове в зрелия живот, често достигат високи позиции в професията си, заемат отговорни постове, но често вътрешно се чувстват опустошени, изхабени, провалени и нещастни.

За да се задържат на “всяка цена” на върха в йерархията, изпитват нужда да надделяват в съревнованията и винаги да успяват в професионалните предизвикателства. Те ще компенсират нездравия кариеризъм с алкохол, наркотици, хазарт, безразборни паралелни връзки или други зависимости.

В някои случай тези вече пораснали младежи е възможно да се обърнат към религията. В нея те ще намират смирение, утеха, упование, напътствие и спокойствие, че вече не всичко зависи от тях. За първи път ще се чувстват безусловно приети. Ще оставят многобройните товари, които носят на плещите си като гняв, притеснение, тревога, вина, угризения за непостигнатото и нереализираното, в по-големите ръце. Служейки на Бог, най-накрая постигат така бленувания “тих пристан”, мир и хармония на душата.

Юнг казва, че полярностите и конфликтите не се преодоляват, те се надживяват. Алхимичния процес на синтез и обединяването на противоположностите винаги се извършва на ниво душа.

Възстановяване на движението на сина към бащата

Семейните констелации помагат за възстановяването на естественото движение към бащата, подпомагайки личностния растеж и оздравяване.

Ръководната цел пред фасилитатора в работата с такива случаи е да подкрепи клиента да възстанови хармонията чрез спазване на принадлежността, реда, йерархията и баланса. Чрез използването на специфични „лечебни“ фрази или ритуални движения, фасилитаторът помага на клиента да развие нова нагласа към живота, която му позволява да заеме своето правилно място на дете в семейната система, като се съгласи да приеме живота от своите родители, такъв какъвто е, без да го съди.

Този процес изисква смирение и приемане на факта, че животът преминава през нас и продължава да еволюира в следващите поколения. Душата на човека се променя бавно, затова е важно клиентът да усвои това ново разбиране постепенно, с времето, получавайки прозрения чрез констелационната работа. Когато клиентът осъзнае собствената си отговорност за това, което му се случва, той става по-зрял и способен да понесе последствията от своите действия – нещо, което е основа за здравословни партньорства и пълноценно родителство.

“Стигмата” на отсъстващите бащи и изгубените синове, сякаш неизменно е склонна да се повтаря в поколенията, обричащо всяко едно дете родено от мъжки пол да сподели съдбата на предците си.

Ако порядъка на любовта повелява родителя да дава, а детето да получава, в ситуациите, когато има спонтанно или инициирано от майката прекъснато психологическото придвижване на сина към сферата на влияние на неговия баща, се получава така че до сина (като “символичен” неин партньор) не достига енергия, сила и живот, нито от неговия баща, нито от неговата майка. При момчето когато липсва “ритуал” за откъсване от майката, навлизането в зрелия живот като мъж е малко вероятно.

Някои племена и древни култури са били наясно с фундаменталността на този проблем, свързан с оцеляването на вида. Те са създавали и следвали специални ритуали за инициация с цел прекъсването на силното и след една определена възраст деструктивно майчино влияние. Порасналото момче е било наложително да навлезе ако е необходимо и насилствено в „мъжкото племе“.

Индианците Чероки имат много специален ритуал, чрез който децата стават възрастни.

Когато момчето започва юношеството си, баща му го завежда в гората, завързва му очите и си тръгва, оставяйки го сам. Младежът е длъжен да седи на дънер цяла нощ без да сваля превръзката от очите, докато слънчевите лъчи отново не изгреят призори. Не му е позволено да помоли никого за помощ. Но след като оцелее в онази нощ, той вече е мъж.

Това е личен опит и на младежа е забранено да коментира или говори за опита си с другите момчета от племето.

През нощта, разбира се, младежът е ужасен.

Чува всякакви звуци: диви зверове, които бродят около него, вълци вият… или може би присъствието на някой човек, който може да му навреди.

Вслушва се във вятъра и шумоленето на тревата, но трябва стоически да седи на дънера, без да сваля превръзката от очите си, защото само така може да стане мъж пред старейшините на своето племе.

Най-накрая, след ужасната нощ, слънцето се появява, момчето сваля превръзката от очите си и… тогава открива баща си да седи до него.

Баща му ме се е отделил от него нито за миг, гледайки цялата нощ мълчаливо, готов да защити сина си от всяка опасност, без детето му да осъзнава това.

Точно както става и в живота ни – и ние никога не сме сами.

Дори когато не можем да го видим, в трудните моменти от живота, нашият невидим баща е до нас, бди над нас, грижи се за нас и ни пази от опасностите, които ни заплашват.

Ето защо, когато проблемите дойдат и сенките ни заобиколят, всичко което трябва да направим е да се доверим!

Да се доверим, че бащата е там, че ще дойде зората, ще свалим превръзката и ще разберем, че никога не сме били сами!

Самотата и отдалечеността от бащата са илюзия. Много правдоподобна, но все пак илюзия. Защото момчето и бащата са едно неразривно цяло.

д-р Николай Гергелчев

Photo by Natasha Ivanchikhina on Unsplash

Литература:
Корно, Ги, Отсъстващи бащи, изгубени синове
Хелингер, Берт,  В служба на живота
Хелингер, Берт,  Лечението
Хелингер, Берт,  Закони на любовта
Хелингер, Берт,  Духовното семейно констелиране
Хелингер, Берт,  Медитации
Хелингер, Берт,  Бизнес съвети: Успех в живота и професията
Хелингер, Берт, Успех
Либермайстер, Свагито, Корените на любовта
Либермайстер, Свагито, Когато животът спре
Прейс, Индра Торстен, Методът семейни констелации. Ръководство за лична и професионална терапия
Прейс, Индра Торстен, Излекувай взаимоотношенията си
Хауснер, Стефан, Дори да ми струва живота
Уолин, Марк, Не всичко започва от теб
Атлас, Галит, Емоционално наследство
Клавие, Бруно, Семейните фантоми
Улсамер, Бертолд, Лечебната сила на миналото
Ван дер Колк, Бесел, Тялото помни: мозъкът, умът и тялото в лечението на травмата
Шютценбергер, Ана Анслен, Синдромът на предците
Зигмунд Фройд: Изцеление чрез духа
Ричо, Дейвид, Когато любовта срещне страха
Ричо, Дейвид, Наръчник за съзряване
Мате, Габор, Когато тялото казва НЕ. Цената на скрития стрес
Мате, Габор, Митът за нормалното: Травмата, болестта и изцелението в една токсична култура