Сурогатният живот — съдбата на онези, на които не им е позволено да бъдат деца

Има хора, на които още от раждането им е отказано правото да имат свой индивидуален живот. Още преди да поемат първия си дъх, тяхната съдба вече е била белязана — от решенията, страховете и незавършените истории на поколения преди тях.

Тези деца често са отделени от майките си още от невръстна възраст — поверени на баби, дядовци или други роднини. Понякога са трети или четвърти поред, заченати без желание, родени „по принуда“ или „защото трябва“. Още в утробата майката не е сигурна защо го носи — дали от любов, или от чувство за дълг. Така се раждат заместващите личности — хора, които не живеят свой живот, а този на някой друг.

Травмата на привързаността

Когато детето е отделено от майката или усеща, че не е било желано, в него се ражда дълбоко убеждение: любовта трябва да бъде заслужена. Оттам започва един живот, посветен на това да бъдеш „достатъчен“, „удобен“, „нужен“.

За да оцелеят в свят без безусловна обич, тези деца развиват рядка чувствителност — почти свръхинтуитивна способност да предусещат желанията и емоциите на околните. С времето те понякога се превръщат в родители на собствените си родители — запълват техните емоционални липси, лекуват тяхната тъга, заемат мястото на изгубени любими, или дори — на партньори в отношения, които отдавна не функционират. Тази висока цена, те охотно и несъзнателно плащат, за да продължат да принадлежат на семейната система.

Жертвената зрялост

Така се ражда поколението на жертвоготовните. Те никога не поставят своите нужди на първо място. В гърдите им бият две сърца — едното тяхно, а другото, взето назаем от онези, от които зависи оцеляването им.

Когато станат възрастни, често избират професии, които изискват пълна отдаденост: лекари, медицински сестри, психолози, треньори, учители. Работят до изтощение, защото в техния вътрешен свят почивката е равна на вина, а любовта — на заслуга.

Маската на силата

При мъжете тази съдба често е още по-тежка. От тях обществото очаква да бъдат твърди, издържливи, безстрашни — да постигат, да носят, да не се огъват. Да бъдат стожери на семейството, да изградят дом, кариера, сигурност — и никога да не показват слабост.

Жените от своя страна често попадат в същия капан. Несъзнателно влизат в конкуренция с майките си за любовта на бащата — и за да заслужат това място, изместват своята женственост с постижения. Изкачват върхове, но често остават самотни на върха — невидими за любовта, защото в енергийния свят все още заемат мястото до татко.

Вината и оковите на рода

Тези хора трудно успяват да напуснат рожденото си семейство. Дори когато родителите си отидат, те остават там — заложници на невидими връзки. Всеки опит за отделяне поражда ирационална вина, която често се превръща в телесна болест, тревожност или вътрешна празнота.

В семейните констелации често се вижда, че те често носят съдбите на изключени предци — хора, за които не се е говорело, загубени деца, мъртвородени, починали близки. Те несъзнателно стават техен жив заместител — сурогати на болката, която някога е била твърде непоносима, за да бъде изразена.

Слънца, които светят за другите

Тези хора  често изглеждат изтощени, без енергия, сякаш животът ги е изцедил преждевременно. Те дават, без да получават. Лекуват, без да бъдат лекувани.

Мислейки за тях, неволно си спомняме за Луната и Слънцето. Луната няма собствена светлина — цялата ѝ красота е отражение на слънчевата светлина. Слънцето, реализира неизменно и от незапомнени времена собствения си цикъл на прераждане. Изгрев сутрин, кулминация на същността си по обед, когото щедро дарява топлина и светлина, след което следва залез и непрогледна тъмнина. Луната- невидима и бледа през деня, нощем сияе на небосвода  и очарова с отразената слънчева светлина. Някои  мистици, твърдят, че хората сме изградени от звезден прах — и че каквото се случва горе, се случва и долу.

Има такива хора сред нас — слънца, които осветяват липсите и невидимите празнини на околните обекти, правейки ги видими и цялостни. Те са тези, които посочват пътя на другите, плащат неизплатените дългове, носят товара на някой по възрастен или отдавна починал, държат за ръка, дори и когато никой друг не може. И в дълбочината на тяхната тиха сила живее една единствена надежда — някой ден да бъдат просто видени и то не като спасители или персонажи в нечий чужд филм, а просто като себе си. 

Самотни и изтерзани души, които заслужават правото на свой личен живот!

Ако тези думи и картини ви докосват и искате да разберете каква е истината под повърхността, реалността без маска, но значима и моделираща живота на поколенията напред, заповядайте в групите ни за семейни констелации.

Следете предтсоящите дати, в които да се доверим заедно на  „полето на знанието“ тук и във фейсбук групата.

д-р Николай Гергелчев