Бащата – значим или условен авторитет

Гледайки от позицията на дете към нашите родители, рядко виждаме баща си такъв, какъвто е – несъвършен и достатъчен. Според внушените ни представи за родител от мъжки пол, бащата, за разлика от майката, се налага да покрива високи критерии. Той трябва да е силен, закрилник на семейството, носител на блага и ресурси, да осигурява сигурността и благоденствието в дома, да е успял и утвърден в професията и по възможност на високо ниво в социума. Често той е отхвърлен вътрешно ако изглежда слаб, колеблив, несигурен, подтиснат, депресиран, зависим от алкохола или неадекватен.

В представите ни той има “косвено“ участие даже и в нашето зачеване. ТАЙНСТВОТО на нашето сътворение се случва в утробата на майката. Ако “връзката с майката“, култивира доверието в живота като цяло и спокойствието, че каквото и да се случи, ще се подредят добре за нас нещата накрая, то “връзката с бащата”, която имаме на дълбоко ниво, дава нужното ни самочувствие на мъж или на жена, увереност във взаимоотношенията с противоположния пол, кураж да заявим себе си и да се утвърдим в професията и социалния живот. За да се случи това е хубаво да приемем баща си точно такъв какъвто е – НЕСЪВЪРШЕН. Да признаем, че за нас той е ДОСТАТЪЧЕН, дори и само поради това, че е един от двамата ни родители – хората, които са ни дали най-ценното – Живота.

Лечебното действие е да му благодарим мислено, че е избрал за жена точно нашата майка и чрез тяхната любов сме дошли на този свят. Да кажем: „Скъпи татко, ти заемаш 50% от моето сърце, другите 50% заема моята майка.„
Ако родителите са разделени, в конфликт или някой от тях е починал, то е необходимо просто да погледнем с любов към тях и да знаем, че В СЪРЦЕТО НИ ТЕ ВИНАГИ СА ЗАЕДНО.

Николай Гергелчев

Photo by Caroline Hernandez on Unsplash