„Всичко, което е живо, е незавършено и е в процес на изграждане. Мъртвото е завършено. Копнежът към завършване е по същество копнеж към смъртта. За да бъде жив, човек трябва да уважава незавършеността.“ Берт Хелингер

В навечерието на Възкресение Христово, се замислям за разликата между божественото и човешкото смирение, за “имитацията”, споделянето на съдбата на Христос и спазването на трите закона в семейните системи, дефинирани от Берт Хелингер, а именно законите за принадлежността, реда и баланса. Всеки един от предците ни или появилите се преди нас от настоящата ни семейна система, има право да принадлежи и да не бъде изключен. Ако от “сляпа любов”, имитирайки “ Спасителят” в житейския ни път, несъзнателно изплащаме грехове, бреме, товар които принадлежат на някой от родителите или предците ни, ние го лишаваме от достойнството му, поставяме се на превъзходна позиция спрямо него и по този начин го изключваме и…